Блогът на издателство ЕРА :: Чък Палнюк брутално откровен и в „Невидими изчадия”. Това не е просто роман!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2011 14:58 - Чък Палнюк брутално откровен и в „Невидими изчадия”. Това не е просто роман!

Автор: erabooks Категория: Забавление

Прочетен: 2194 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.04.2011 11:47

Притеснявах се да разгърна романа „Невидими изчадия” на Чък Палнюк. Не оставайте с погрешното впечатление, че заглавието ме е изплашило. Не исках да попадам на поредния опит за остроумно оригиналничене, което би послужило за чудесен сюжет на филм, в който Брад Пит и Едуард Нортън конкурират сексапила си. Тук също рискувам да остана неразбрана, по-горе се изказвам от позицията на лаик, който не е чел „Боен клуб”. „Невидими изчадия” обаче вече е в мозъчната ми библиотека.

В едно интервю авторът разказва как се е вдъхновил за написването на романа в една обществена пералня. Не мръсното бельо е било музата му, ами купищата женски списания, които се е налагало да изчете, докато чака. Направило му впечатление, че всяка статия е прекъсната, за да бъде довършена след 5 страници. Пълен хаос! Решил да напише роман, който да пресъздава по същия объркан начин човешката суета.

Хората, които познават творчеството на Паланюк, няма да се изненадат. Действието ни прехвърля от един на друг етап от живота на Шанън Макфарланд. Безгранично откровен разказ, объркани мисли и изгубени мечти. Един фотомодел претърпява злополука, при която губи половината си лице. Какво се случва след това? Когато човек загуби част от физическото измерение на лицето си, остава без нищо! Няма приятели, няма любов, няма семейство, няма кариера. Изпитва само омраза. Бившият фотомодел мрази трансексуалната Бранди Александър, която по ирония на съдбата е единствената й приятелка. Тя всъщност е единственият човек, който я обича.

Светкавица – пожар – отвличане – пътуване – престъпление – наркотици – блузи – поли – коси – гримове – извивачка за мигли – гърди – крака – секс. Какво още може да има в едно дамско списание?
Отначало си мислех, че това е разказ за една жена, която трябва да преодолее загубата на най-ценното си – физическата красота. Паланюк обаче не разграничава половете. Сякаш няма нещо в този свят, което да е такова, каквото изглежда. Всеки иска да бъде друг – мъжът да бъде жена, а жената мъж. Да не би да иска да ни каже, че светът се е превърнал в унисекс тоалетна? Няма как да разберем какво е искал да каже авторът! Можем само въпроси да задаваме и Паланюк трябва да остане доволен, че е направил най-доброто за нас.

Чък, приятелю, невъзможно е твоят роман да прилича на женско списание, твърде откровен си, за да го допуснеш!:)

Нагоре