Приключи играта на ЕРА и Kafene.bg
„Моето свежо съботно утро” Благодарим на всички, които споделиха с нас своите ритуали за свежо утро и пълноценен ден. Нека дните ви са изпълнени със светлина и добро настроение!

Според победителите в играта най-сигурните начини да се заредиш с енергия за съботния ден са широка усмивка, ароматът на силно кафе и топли банички, нежните целувки на любимия човек. Няма как да не се съгласим с тях, нали?

Ще добавим и нашето предложение за прекрасна съботна сутрин – хубава книга, която да ни вдъхнови за предстоящия ден.

А ето и при кого отиват наградите:
Силвия Илиева от София ще получи комплект книги от издателство ЕРА. А Велислава Райдовска от Смолян и Радост Георгиева от Варна ще четат книгата „Събота сутрин в Манхатън”.

Честито!  
Предложенията на победителите са:
 
Силвия Илиева:
     Лъчите на слънцето се процеждаха на снопчета през завесите и игриво докосваха лицето ми. Те искаха да ме събудят и да им се усмихна в отговор. Не ми се искаше – събота е и искам още малко да поспя. Но те продължиха да се закачат, а заедно с тях усетих и едни топли и леки като перце устни, които галеха и целуваха врата ми. Тяхното желание беше същото – да ме събудят и да им се усмихна. След няколко минути не можах да устоя на тези нежни и закачащи се докосвания и отворих очи с усмивка. „... Събуди се Слънчице – направих ти закуска...” – прошепнаха нежните устни. След което се доближиха към мен и ме целунаха – нежно, с любов и изпълнени с копнеж. Последваха нови и нови целувки и неусетно се събудих изпълнена с копнеж. Няма нищо по- тонизиращо и събуждащо от това да правиш любов рано сутрин. А след нея... След нея те очакват готовите, топли и ухаещи палачинки и сока от ябълки, които подканящо и предизвикателно те гледат и искат да ти кажат „...Ела да ме опиташ – направен съм специално за теб...”
    Толкова е хубаво! Да можеш да избягаш от напрегнатото ежедневие и да се събудиш с усмивка, защото това определя какъв ще бъде целият ти ден. Обичам да го правя – да се излежавам сутрин, сгушена в прегръдките на любимия човек и да не гледам притеснено часовника дали няма да закъснея. Обичам слънцето да гали лицето ми и нежно да ме подканя да стана, а не да се стряскам от алармата на телефона си. Едно страхотно начало за един страхотен ден, нали?
 
Велислава Райдовска:
     До съзнанието ми бавно си пробива път птичо чуруликане. Отначало е много слабо, постепенно прераства в хорова песен. Аз се озовавам на зелена поляна, изпъстрена с жълтурчета и защитена от боровете в нова премяна и тук-там цъфнали дръвчета. Птичките са настоятелни, особено една, която сякаш казва „Чичо-пей”. В същност чуруликането е първият сигнал, че пролетта е на прага. Тогава птичките са моя будилник.
     Постепенно глъчката на събуждащия се град преборва птичата песен и аз разбирам, че е време да отворя очи. Естествено първата ми спирка е кафе-машината. Ароматът на кафе се понася из апартамента и приканва всички да стават. Отпивайки от божествената и задължителна утринна  напитка за мен, „инспектирам” кокичетата и зюмбилите в сандъчето на терасата. За миг се любувам на слънчевите лъчи, които първо погалват върха на планината, после плъзват към терасата...
     Понякога нямам време за огледалото, но не пропускам да се огледам в очите на децата си. Понякога забравям за червилото, но задължително си слагам усмивка, капвам си доза добро настроение и изхвърчам навън. Свежите пролетни цветя в градинките на съседите закачливо ми помахват. Мрачните лица на някои хора се удрят в усмивката  ми и тя ги превзема. Други трябва само да погледнат през прозореца на автобуса. Из гърба на сградите се подава величествената Родопа. Примамва с току що разлистените си дръвчета, полянки в зелено. В Смолян  природата е навсякъде. Но как свикваме с красотата около нас и не я забелязваме!  Не усещаме как тя, гората, събуждайки се за нов живот, ни зарежда с оптимизъм.
     Остава само да кажа: „Добро утро, ден! Готова съм за теб!” и да се впусна в приключението, което ме очаква.
 
Радост Георгиева:
Утрото мирише на банички
и гъделичкащи целувки
под чаршафите.
Какво от това,
че след седмица
ще си отидеш?
Нали ще знам,
че ме носиш
в сърцето си!
Нали ще знам,
че където и да идеш,
очите ти
ще търсят отчаяно моите!
Утрото ми напомня
за лятото при баба.
Сякаш чувам гласа й:
"Хайде, закуската е готова!"
...Ще си заминеш, знам,
но не ме е страх от това.
Вече плених душата ти.
Вече съм господарка
на мислите ти.
И скоро, много скоро
ще се върнеш при мен.
Нашето утро
отново ще ухае на банички.
Отново ще се смеем
с пълно гърло
и ще ме гъделичкаш
с целувки под чаршафите.
Скоро, много скоро!
А дотогава бъди силен!
Защото съм твоя!