Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2010 10:21 - Най-загадъчните места на планетата II
Автор: erabooks Категория: Забавление   
Прочетен: 1848 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2010 10:23


Суперсекретното съоръжение на американското правителство Маунт Уедър, където вицепрезидентът Чейни се укрива след атентатите на 11 септември.

Откъс от книгата
"Загадъчните места. Скрити светилища, тайни убежища и непознати общества"

image
    Седма глава

Съвременни убежища

Убежищата, които разгледахме дотук, принадлежат на минали столетия, периоди от историята, навяващи спомени за тайни тунели, маскирани заговорници с наметала и саби и романтичната атмосфера на дните, когато конете са били средство за придвижване и макиавелиански принцове кроели династични преврати. Но необходимостта от потайност, отбягване и оцеляване се е запазила като първостепенна в правителствата през ХХІ век, така както в дните на дръзките авантюристи, търсещи приключения. Сега ще изследваме някои тайни места в днешно време, скривалища, направени двойно по-сигурни с помощта на ресурсите на модерните технологии, убежища, построени по последната дума на техниката, предназначени да приютят Великите и Добрите в случай на война или природно бедствие.

    Център за извънредни операции Маунт Уедър,
Блумонт, Вирджиния

Къде е бил откаран спешно американският вицепрезидент Дик Чейни насред хаоса и паниката на 11 септември? Тогава това беше ревностно пазена държавна тайна, но сега е широко разпространено мнението, че вицепрезидентът е бил заведен в „Краят на пътуването”. Това спокойно звучащо име, което би могло да принадлежи на старчески дом или някое също така спокойно убежище, се забелязва на табела на къща близо до замаскирания вход на федералната правителствена база, официално – макар и в много тесен кръг – известна като Център за извънредни операции „Маунт Уедър”. Базата се намира на 121 километра от Вашингтон, в Блумонт, Вирджиния. Маунт Уедър е най-старата от всички американски правителствени подземни или максимално защитени бази, създадени за целите на националната сигурност. Датира от петдесетте години на ХХ век заради риска от надвиснала ядрена разруха по време на Студената война. Това подземно убежище е тайно светилище на съвременната епоха и превръща най-могъщите мъже и жени на земята в потенциални пещерни обитатели.

Ако случайно попаднете в Маунт Уедър (което е невъзможно поради високото ниво на охранителните мерки около нея), може да си помислите, че сте влезли в паралелна вселена, като Алиса в Страната на чудесата, която пада в заешката дупка. Според вътрешни хора мястото е абсолютно копие на федералното правителство на Съединените щати и дори включва подземно крило на име „Белия дом” с длъжностно лице, което играе ролята на президент, за да се поддържа механизмът на властта добре смазан до момента, когато истинският президент или оцелелите министри от правителството пристигнат да поемат контрола в случай на криза. Там има копия на различните федерални министерства и други важни институции, дори независими правителствени агенции като Федералния резерв. Към дублиращите министри се отнасят като с истински и обръщенията са „господин министър” или „госпожо министър”. Подземният комплекс очевидно има огромна инфраструктура – улици, болници, жилища, общежития за две хиляди души, ресторанти, сладководно езеро, пълнено от подземни потоци, метро, задвижвано с генератор, и обезопасен компютър и телевизионни системи. Над земята зад огромния охраняван периметър, има сгради с други комуникационни съоръжения, резервоари за 2,2 милиона питейна вода, завод за преработка на отпадъчни води и площадки за хеликоптери, но истинският мозъчен център на Маунт Уедър е под земята, където чака резервното правителство на САЩ – Кризисната зала, която ще замести Овалния кабинет в случай на война.

Базата се намира на запад от Вашингтон и до нея се стига по шосе 66, магистрала 50 и след 80 километра, шосе 601 или известно като пътя за планина Блу Ридж. Пътят нарочно се поддържа като скромно двулентово шосе като част от стратегията Маунт Уедър да не бие на очи. Населеното място в съседство осигурява удобно прикритие. На 11 септември 2001 година шествие от правителствени лимузини с полицейски ескорт профучал по шосе 601 и се отправил към Маунт Уедър. Сред висшите държавници, които властите фактически признаха, че спешно са били откарани в безопасност, докато Кулите-близнаци бяха взривени, са били говорителят на Долната камара на Конгреса и други важни сенатори от Конгреса. Хората обаче продължават да вярват, че и Дик Чейни е бил отведен там, и в това има логика, като се има предвид сигурността в базата и прицелването на терористите в Белия дом, макар да е известно, че в дните след атаката Чейни е бил в Обект R*, наречен Гарванова скала, друга база с изключителни мерки за сигурност.

За не толкова високопоставените и неканени посетители на Маунт Уедър приемът е по-негостоприемен. Поради умишлената политика да се поддържа фасада на нормалност и потребността да се позволи на местните жители в околността да се занимават с ежедневните си дела, възможно е да се приближите до базата. Шофьорите и планинарите, които минават по Пътеката на Апалачите и безгрижно вървят по селския път, виещ се нагоре към хребета, често са се стряскали, когато са се озовавали пред високи три метра огради от бодлива тел и с табели, на които пише: „Собственост на САЩ. Влизането забранено.” Един по-дълъг надпис отправя по-строго предупреждение: „Всички хора и превозни средства, които влязат тук, ще бъдат претърсени. Снимането, записките, чертежите, картите или други графични изображения на този район са забранени.” Лесно е да стигнем до извода, че отвъд опасания с бодлива тел периметър, се върши нещо много по-важно от отглеждане на пилета във ферма. Видимите постройки от общо шейсет и пет главни сгради са дузина големи метални хангара, които очевидно не се състезават за архитектурни награди, но както вече споменахме, същността на Маунт Уедър е под земята. Любопитните мигновено ще открият, че ги наблюдават полицаи или охранители и камери и дори е възможно да конфискуват скицниците им.

Такива правителствени убежища не са присъщи само за Америка. Подобни бази съществуват и в други Западни страни, в бившия Съветски съюз и сателитите му и много държави по света. Маунт Уедър обаче е прадядото на всички. Както предполага името й, земята е била собственост на Националната метеорологична служба. През 1902 година Хърбърт и Мейвин Парис продават 38 хектара от планината на американското правителство за 1373,50 долара. Днес комплексът заема 224 хектара на Блу Ридж. През 1907 година там е поставен рекордът за най-високо издигнат метеорологичен балон. Президентът Калвин Кулридж смятал да построи летен Бял дом на Маунт Уедър** – нехарактерно екстравагантен проект за консервативно настроен човек по отношение на парите, но планът му така и не бил осъществен. На 19 март 1929 година на пресконференция приемникът му, президентът Хърбърт Хувър заявил:

„Не предлагам да се прави нищо, поне за момента, за преустройството на Маунт Уедър. Предпочитам по-селски и интимен тип дървена хижа, отколкото официално място като Маунт Уедър с цялото му бреме от прислуга и така нататък. Не твърдя, че Маунт Уедър може още да не е на разположение, но във всеки случай засега аз съм напълно доволен от подредбата на нещата, които директорът на парка (Шенандоа) прави за моето приятно прекарване за един-два дена през лятото.”

Тези думи се отнасяли за факта, че директорът на парка Шенандоа, съзнавайки, че Хувър „познава условията за риболов по река Рапидан от минали преживявания”, е предложил да направи пътища, пътеки и рибарска хижа за президента в горната част на басейна на река Рапидан, на 14 километра от Медисън, Вирджиния. Ето как страстта на президента към риболова поставя Маунт Уедър на заден план. Но е поразително да видим как Хувър претендира за по-скромни и семпли вкусове от Кулридж, който също бил известен с примитивния си домашен живот. Той положил клетва като президент в присъствието на баща си, адвокат, на светлината на газена лампа във фамилния си дом, където все още нямало електричество.

За известно време висшата политика подминала Маунт Уедър и мястото служило скромно като работен лагер за закъсали по време на Голямата депресия, докато го взело Бюрото по мините, което прокопало тунели там. През 1954 година Американската армия превзела проекта с тунелите и го засекретила. Към 1959 година основният подземен комплекс бил завършен на цена един милиард долара по сегашния курс. Маунт Уедър вече придобила новата си идентичност като федерално убежище. На 2 октомври 1962 година, в хода на Кубинската (или Карибската) ракетна криза, президентът Джон Ф. Кенеди подписва Изпълнителна заповед № 11 051, в която заявява: „Трябва да бъде постигната подготвеност на нацията в случай, че се наложи да се справяме със засилване на международното напрежение с ограничена война или обща война, включваща нападение срещу Съединените щати.” Това всъщност е учредителната харта на Маунт Уедър. Колкото и да е странно, въпреки подходящо избрания момент за издаването на изпълнителната заповед, вътрешни хора от Маунт Уедър твърдят, че базата не е била активирана по време на Кубинската криза, макар че било въведено положение на повишена бдителност. От друга страна, върху базата бил оказан натиск да заработи, когато убиват Кенеди.

Седем години след Кубинската ракетна криза, през октомври 1969 година, президентът Ричард Никсън подписва Изпълнителна заповед № 11 490, където не се споменава изрично за война, но е използвана бъдещата ключова стратегическа терминология „да се осигури приемствеността на правителството... в случай на национална криза.” Това бележи важна промяна в политиката и загатва, че Маунт Уедър и други подобни федерални бази може да започнат да функционират дори в мирно време, ако правителството обяви кризисно положение. Защитниците на гражданските свободи са обезпокоени от последиците, както и Дж. Едгар Хувър, който по време на цялата си кариера смята клаузите на конституцията за пълно превземане на властта от изпълнителната като прекалено ограничаващи и е на мнение, че големите демонстрации за граждански права би трябвало да бъдат достатъчни, за да задействат временно преустановяване на нормалния демократичен процес.
Всъщност странното правителство „в сянка” в Маунт Уедър не е толкова зловещо, колкото звучи. Персоналът там само поддържа функции на манекени и в случай на реална криза мигновено ще предаде постовете си на титулярите. Дори в случай на смърт или неспособност президентът и вицепрезидентът да изпълняват задълженията си, в конституцията съществува клауза за приемственост, гарантирана от Закона за поемане на функциите на президента от 1947 година и поправките му, които уточняват последователността на приемственост след вицепрезидента – говорителят на Долната камара на Конгреса, следван от председателя на Сената и министрите в кабинета, степенувани по важност на ресора. Ето защо в това отношение в структурата на Маунт Уедър няма нищо противоконституционно. По-противоречиви са други аспекти на базата. Районът бил почти непознат на американската общественост, докато не получава нежелана реклама през декември 1974 година, когато самолет на „Транс Уърлд Еърлайнс”, полет 514, не се разбива на Маунт Уедър. Катастрофата прекъсва подземна линия, водеща към аварийната сигнална система и телетипните машини в медийните центрове в Америка временно предават безсмислици (циниците твърдят, че не се забелязала промяна). Следващата година сенатска подкомисия изнася информацията, че в Маунт Уедър се пазят досиетата на най-малко 100 000 американски граждани, и заключава, че базите-данни на правителството „оперират без предпазни мерки и указания”. След разследването Джон Тъни, демократ от Калифорния, твърди, че компютрите в Маунт Уедър могат да поемат милиони данни допълнителна информация за живота на гражданите, като черпят от данните, складирани в деветдесет и шест други федерални релокационни центрове. Тези факти представят в съвсем нова светлина явлението Маунт Уедър. Отначало базата работи към изпълнителната власт, без надзор от Конгреса. Това изглежда приемливо, като се има предвид мандатът й да осигури „приемственост на правителството” в случай на национална криза. Ала разкритието, че действа и като компютризиран мегаполицай, който трупа информация за граждани без тяхно знание или съгласие, възбужда опасения.

Друга характерна особеност на сценария с кризите за Маунт Уедър, който предизвиква спорове за демократичността, е приоритетният списък с хора, на които трябва да бъде предоставено убежище там в случай, да речем, на ядрена война.

Кои имена са в списъка да бъдат приети в този съвременен Ноев ковчег, е строго пазена тайна. Циниците може да си помислят, че по времето на Дж. Ф. Кенеди Мерилин Монро със сигурност би била включена в заветния списък. На изслушване в Сената през 1975 година генерал Лесли Брей, директор на Федералната агенция за подготвеност в случай на криза, която по онова време отговаря за Маунт Уедър, съобщава на сенаторите, че в списъка фигурират 6500 имена. Те очевидно включват всички по линията на приемственост на правителството. Също така се предполага, че в базата ще бъдат приети и главните длъжностни лица на федералните агенции. Брей признава, че списъкът обхваща техници по телекомуникациите и се носят зловещи слухове, че има и строителни работници, които ще бъдат натоварени с изкопаване на масови гробове след ядрен удар. Твърди се, че докато бил председател на Върховния съд, Ърл Уорън отказал да бъде включен в списъка, когато разбрал, че на съпругата му няма да бъде позволено да го придружи. Брачните половинки категорично не попадат в списъка. Това правило е толкова строго, че длъжностните лица, които ще се свържат с хората в списъка, за да ги повикат в убежището Маунт Уедър, са инструктирани да не уведомяват членовете на семейството, ако вдигнат телефона, за какво се обаждат. Това може би поставя под въпрос създаването на бъдещо потомство на американския елит след ядрен холокост.

В случай на национално бедствие списъкът на Маунт Уедър сигурно ще измести Социалния регистър и всички предишни категоризации на хората от висшия ешелон и ще стане най-заветният паспорт в света. Картата за самоличност, издавана на малцината късметлии, има снимка и приповдигнат надпис: „Човекът, описан в тази карта, има важни, неотложни задължения към Федералното правителство. Изисква се на човека с тази карта да бъде оказано пълно съдействие и неограничен достъп.” Можем само да гадаем с каква готовност хората, изпаднали в паника от четириминутно предупреждение за ядрено нападение, ще зарежат усилията да осигурят собствената си безопасност, за да помогнат на привилегирован кандидат да си гарантира оцеляване.

Днес Маунт Уедър се ръководи от Федералната агенция за управление в кризисни ситуации (FEMA), подчинена на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ. Сегашният изпълнителен администратор на базата има нещастието да се казва Джеймс Б. Луни***. Под негово ръководство Маунт Уедър беше обновена заради терористичните атаки на 11 септември 2001 година и последвалата война срещу тероризма. След края на Студената война около базата цари сънлива атмосфера на спалня – но нищо повече. През 2002 година FEMA решава да купи още 71 хектара земя, да отклони шосе 601 и да направи по-обезопасен вход. Издигнати са защитни прегради, които не позволяват на шофьорите да се приближат твърде много. Сега в базата работят 2500 души, поне в различни моменти, сред които 670 служители на FEMA. На оградата по периметъра е сложен черен камуфлаж, за да не се виждат площадките за хеликоптери. Местни жители твърдят, че са видели Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд в квартален бар, но никой не твърди, че е говорил с тях. Още по-невероятното е, че местна жена настоява, че на 11 септември 2001 година е видяла самолет на Военновъздушните сили на САЩ да се приземява в планината, която се отворила пред него и се затворила след него. Всеобщото мнение е, че такава технология тип Джеймс Бонд не съществува в Маунт Уедър. Главният вход е бронирана врата, висока 3 метра, широка 6 метра, дебела 1,5 метра и тежка 34 тона. Демонстрирано е, че такива размери не биха позволила влизането на самолет от американските ВВС.

В историческа перспектива федералното правителство е имало по-голям шанс да скрие Маунт Уедър от американската общественост, отколкото от чужди врагове. Съветският съюз е знаел за съществуването на базата още от първите й дни и се предполага, че е насочил към нея междуконтинентални балистични ракети. Руснаците, с характерната за Съветския съюз безочлива наглост, се опитали да купят земя точно до Маунт Уедър, за да построят център за почивка и отдих за служителите в посолството си. Държавният департамент забранил продажбата. Презрителната реакция била: „Номерът ти няма да мине, Иван.”

Маунт Уедър неизбежно си е проправила път в художествената литература. Най-известният роман, в който базата фигурира под прозрачната маскировка на Маунт Тъндър, е шпионският бестселър „Седем дни през май” от Флетчър Кнебел и Чарлс Бейли, публикуван през 1962 година. Авторите дори описват пътуването от Вашингтон до тайния бункер, като само малко променят маршрута в последните етапи на пътуването, за да не насочат целия свят към Маунт Уедър. Камуфлажът обаче се оказва тънък. Името на базата е споменато във филма „Тринайсет дни” от 2000 година, в който се разказва за Кубинската ракетна криза. Маунт Уедър е въображаемото място в последния епизод на изключително успешния телевизионен сериал „Досиетата Х”. Базата привлича писатели и сценаристи повече от четири десетилетия. Филмът „Всички страхове” от 2002 година, направен по роман на Том Кланси, показва как ескортират американския президент до въображаем бункер в планина Шугърлоуф в Мериленд, за да симулират условия в случай на ядрена атака. Маунт Уедър очевидно отново е източникът на вдъхновение за сценария.


* Raven (англ.) – гарван – Б. пр.
** Weather (англ.) – време – Б. пр.
*** Looney (англ.) – смахнат – Б. пр.



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: erabooks
Категория: Забавление
Прочетен: 518569
Постинги: 85
Коментари: 77
Гласове: 71
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031