Блогът на издателство ЕРА :: Най-загадъчните места на планетата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.03.2010 15:06 - Най-загадъчните места на планетата

Автор: erabooks Категория: Забавление

Прочетен: 3682 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.03.2010 15:08

Знаете ли къде се съхраняват семена от всички растенията по света като предпазна мярка в случай на екологична катастрофа?

Откъс от книгата "Загадъчните места. Скрити светилища, тайни убежища и непознати общества"

Осма глава

Загадъчни острови
Защо ни интригуват островите? Всеки къс земя, обграден с вода, колкото и да е безплоден, пуст и неприветлив, несъмнено има романтично излъчване. По-вероятно е това да има нещо общо с чувството за собственост. Повечето хора не само че искат да отидат на някой остров, но и да го притежават. Островът е най-изисканото утвърждаване на собственост. За разлика от имота на земята, границите му са отбелязани от морето. Освен това е уединен, самостоятелен, трудно достъпен и имаш чувството, че живееш в собствен свят. За онези, които нямат привилегията да са собственици, частните острови притежават загадъчност, в която човешкото любопитство копнее да проникне. Добавете към това екзотиката на тропическите острови с украсени с палми коралови плажове и привлекателността става неустоима. Островите традиционно се свързват и със заровени съкровища. Робърт Луи Стивънсън издига профила и на най-незначителната морска скала в публичното въображение за всички времена с написването на страхотната приключенска история „Островът на съкровищата”. През миналите векове островите често са били свързвани с религията и са служели като оазиси на спокойствието, където отшелници можели да се отдадат на молитви и размисъл или са ставали средища на култове и преклонения.
В тази глава ще посетим пет острова, които представляват олицетворение на тези характеристики. Единият е най-известното място със скрито съкровище в света, което още не е открито, и е почти недостъпен. Следващите три са били исторически центрове на коренно различни религии или езотерични традиции. Петият има по-скоро бъдеще, отколкото минало, защото е секретно хранилище на семена от всички видове растения в света, които се пазят замразени в полярни условия в случай на глобална катастрофа, която може да унищожи хранителната верига и да заплаши човечеството с изчезване.
Свалбард: полярният рай на Норвегия Норвежките острови Свалбард в Полярния кръг в известно отношение напомнят на тайните правителствени бази и бункери, описани в Седма глава. Свалбард не е остров, а архипелаг, който се намира на половината разстояние между Норвегия и Северния полюс. Архипелагът е в границите на Норвегия от 1925 година. Това малко селище, в миналото дом на група учени и миньори във въглищните мини, е толкова далеч на север, че постоянно е замръзнало. Полярните нощи продължават от края на октомври до средата на февруари. Освен елени по малкото улици на селището Лонгиърбиен се разхождат и полярни лисици и мечки. От трите населени острова на архипелага Шпицберген е постигнал най-сериозно и според някои зловещо значение. В специално, строго охранявано, хладилно подземие, построено там, се осъществяват планове за съхранението на семена от всички растения по света.
Идеята е, че ако някакъв катаклизъм – ядрена война, разтопяване на вечните ледове, дължащо се на промените в климата, сблъсък с астероид или друго, унищожи по-голямата част от живота на Земята, всички посеви, зърнени култури, плодове и други растения да бъдат възпроизведени от банката за семена на Шпицберген. Проектът е съвместно финансиран от норвежкото правителство и Глобалния тръст за разнообразието на културите. Строго охраняваното подземие е дълго колкото футболно игрище и ще съхранява средствата за рекултивиране на земята с всички храни, добивани от семена. Постепенно милиони семена ще бъдат съхранявани там и охраната е по-засилена от всяка друга подобна база на планетата. Хранилището е описано като „резерва на целия свят” и повече от сто държави са подкрепили построяването му. Свалбард е избран като местонахождение на склада по две причини: първо, заради изолираността си и второ, дори ако изкуствената охлаждаща система не работи години наред, това няма да има значение, тъй като естествената температура е ниска. В случай на глобална катастрофа отдалеченият остров може да се окаже втората райска градина за човечеството.
Това поне е официалната версия. Има и други мнения. Критиците твърдят, че участието на партньори като фондацията на Рокфелер, като Бил Гейтс и други в проекта „апокалиптичният трезор за семена”, трябва да бъде разследвано. Вероятността някой да завладее световния пазар на семена и участието на онези, които имат интерес към генномодифицираните храни, възбужда подозренията на теоретиците на конспирациите. Някои отидоха толкова далеч, че предполагат план за контролиране на бъдещото производство на храни на цялата планета и твърдят, че механизмите за „самоунищожение” в генетично модифицираните хибридни семена ще принудят фермерите да се обърнат към частни компании за нови запаси, когато семената, които са закупили, започнат да привършват. Други виждат форма на биологична война, свързана със запасите от зърнени храни, която ще се разрази в бъдеще. По всяка вероятност търговските и политическите спорове ще превърнат зърнохранилището в Свалбард в тема на ожесточен дебат през идните години.
Подземието се намира на 119 метра в планина от пясъчник. Семената се съхраняват в специални хладилници при температура -18 0С и е осигурен капацитет за 4,5 милиона. Дори ако хладилникът се повреди, температурата на околната среда е толкова ниска, че е изчислено, че за няколко седмици няма да им бъдат нанесени големи поражения. Скандинавският център за генетични ресурси управлява базата, която е собственост на норвежкото правителство. Но над проекта вече тегне зла прокоба. Една от причините Свалбард да бъде избран е липсата на тектонична дейност, но точно пет дни преди официалното откриване на подземието, на 21 февруари 2008 година, най-силното земетресение, регистрирано в Норвегия, 6,2 по скалата на Рихтер, разтърси архипелага. Епицентърът му беше Сторфиорден, само на 140 километра югоизточно от Свалбард. В съзнанието веднага възниква старата поговорка да не слагаш всичките си яйца в една кошница.

Нагоре