Блогът на издателство ЕРА :: Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.02.2010 12:17 - Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край

Автор: erabooks Категория: Новини

Прочетен: 1179 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.02.2010 12:24

От автора на знаменития документален роман „Гомор”
Роберто Савиано
"Красотата и адът"

Адът е ограничен във времето, един ден животът започва отново.
В това вярва и Роберто Савиано
Посвещавам книгата си на тези, които превърнаха „Гомор” в опасен текст...

Роберто Савиано, смелият журналист, разобличил тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман „Гомор”, отново доказва, че най-големият враг на страха е словото.
Осъден на смърт от Камората, авторът живее под засилена охрана. Но въпреки бремето на блиндираната самота, той не спира да пише. В „Красотата и адът” Савиано разкрива интересни факти за организираната престъпност и пътя на наркотиците, който минава и през България. Младият журналист дава гласност на обществените страхове, за които малцина имат смелостта да говорят. Но ни среща и с писателя Салман Рушди, агента под прикритие Дони Браско, журналистката Анна Политковская – личности, жертвали свободата и живота си в името на истината. Също като Савиано.

Вярвам, че всеки, който носи в сърцето си представа за красотата, за възможността да живееш свободно и да обичаш, не понася миризмата на компромиса, корупцията, разрушаването на родната земя – заявява авторът.
Затова „Красотата и адът” е книга за неудобните факти, премълчаните истини и опасната сила на словото. Перото на Савиано напомня, че от едната страна са свободата и красотата, а от другата е адът. Но както казва Албер Камю „адът е ограничен във времето, един ден животът започва отново”.
В това вярва и Роберто Савиано.

Роберто Савиано много точно напипва пулса на обществените проблеми. В „Красотата и адът” авторът изразява реакцията си по всички въпроси, които тревожат будната му гражданска съвест: от убитите заради перото си журналисти като Анна Политковская и Джанкарло Сиани – 26-годишен мъж, намерил смъртта си през 1985 г., защото с изключителна прецизност разказва за войната между камористките кланове – до съдбата на стотици обикновени хора, разболяващи се от рак заради заровените тоскични отпадъци от Камората, или затрупани под сградите, построени с некачествен цимент на мафиотските фирми.

Дълбоко убеден в изключителната мисъл на Джовани Фалконе, че „мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”, авторът отдава почит на всички карабинери, следователи, прокурори и журналисти, положили неимоверни усилия в борбата срещу мафията, но изразява съжаление, че битката не е довършена докрай. Подобно на италианския магистрат Алфонсо Сабела, Савиано критикува изградената романтична представа за организираната престъпност във филми като „Кръстникът” и „Белязания”, които пречат на публиката да възприеме действителния й образ – доста по-страховит и по-реалистичен. Затова според Савиано отговорност носят не само твореците, но и тези, който четат и слушат.

В книгата си авторът споделя с горчивина за огромната цена, която плаща за издаването на „Гомор”, и признава, че не е и подозирал на какво ще бъде обречен. „Когато твоят живот се промени завинаги или когато някой разкаял се посочи точното време на твоята екзекуция, първият ти въпрос е: „Какво съм направил?”. Започваш да мразиш думите си, започваш да мразиш това, което си написал. Защото дори и текстът ти да стигне далече, той ти пречи да се движиш свободно, да говориш, да живееш. Твоите думи вече са се преврнали в думи на множеството. И това е истинската опасност. Но плащаш ти, плащаш само ти.”